Година 2017, Брой 132
Дата на издаване5.4.2017 г.
Съдържание
-
Божидар Божинов
УПРАВЛЕНИЕТО НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В УНИВЕРСИТЕТИТЕКлючови думи: -Резюме: Съвременното разбиране за ИТ управление на процесите в университетите включва в себе си съвкупността от организационна структура, институционални взаимодействия и подходящи мениджърски практики, които създават условие за ефективно управление на информационните технологии и инфраструктура в университетите, така че те да способ ... ... СЪДЪРЖАНИЕ Въведение 9 Глава 1. Предизвикателства пред управлението на университетите 11 1. Ключови тенденции в развитието на висшето образование 11 2. Предизвикателства пред управлението на университетите 19 3. Навлизане на информационните технологии във висшето образование 34 Глава 2. Стратегическо управление на информационните технологии в университетите 51 1. Стратегическо управление и бизнес архитектура на университета 51 2. Концептуална рамка на ИТ управлението в университетите 58 3. Място и взаимодействие на ИТ отдела в организационната структура на университета 69 Глава 3. Състояние и проблеми пред управлението на информационните технологии в университетите 92 1. Обща характеристика на изследваните университети и респонденти 95 2. Стратегическо управление на ИТ процесите и технологиите в университетите 103 3. Структура и отговорности на ИТ звеното 112 4. Тенденции в използването на информационни и образователни технологии и услуги в университетите 120 5. Финансово управление на информационните технологии и услуги в университетите 127 Заключение 137 Използвани източници 143 Резюме Съвременното разбиране за ИТ управление на процесите в университетите включва в себе си съвкупността от организационна структура, институционални взаимодействия и подходящи мениджърски практики, които създават условие за ефективно управление на информационните технологии и инфраструктура в университетите, така че те да способстват за безпроблемното протичане на основните (обучение и наука) и спомагателните (административни и бизнес) процеси в организацията с оглед постигане на стратегическите и тактическите цели и задачи на институцията, добавянето на стойност и придобиването на стратегически предимства при поемане на премерени нива на риск. За разлика от дейността на традиционните фирми, където взаимодействията в този процес са основно между бизнес и ИТ мениджмънта, в сферата на висшето образование се появяват нови страни в тези взаимодействия – академичен мениджмънт, а ролята на част от ползвателите, вчастност – преподавателите, е силно завишена в резултат на институционалните традиции и принципите на академичната автономия. Това позволява да се предложи обособяването на изцяло нов управленски модел „академична монархия“, при който решенията, свързани с ИТ процесите и ресурсите на университета, се вземат от висшия академичен мениджмънт, като тук се изключва изцяло възможността, ИТ мениджърите да имат независими решения, а тяхната функция се свежда до прилагане на взетите решения. Макар и нова за университетските управленски среди, концепцията за „архитектура на предприятието“ намира все по-широк прием сред висшия академичен мениджмънт, тъй като позволява изравняване на институционалните, бизнес и ИТ цели на организацията в рамките на процеса по превръщане на институционалната визия и мисия в дългосрочни политики и стратегии, съобразени със спецификата и промените в обкръжаващата среда и ресурсната обезпеченост, съдействащи за преследване и реализация на целите пред организацията и осъществяване на контрол за тяхното постигане. Като се отчитат спецификата на съвременните университети, се предлага разширяването на тази концепция чрез обособяване на нов йерархичен елемент (академична архитектура), надграждаща класическата бизнес архитектура на институцията и съчетаваща специфичните за висшите училища образователна и научна архитектура. Резултатите от проведеното в периода 31 октомври – 30 ноември 2016 г. сред висшите училища в Централна и Източна Европа международно изследване „Предизвикателства пред управлението на информационните технологии в университетите“ показа, че въпреки висока степен на развитие и разпространение на информационните технологии в балканските университети, ИТ мениджърите очакват увеличаване на търсенето и използването на ИТ услуги в университетите, а сред основните предизвикателства на дигиталната икономика те посочват нарастване на образованието, базирано на компетенциите, електронните изследвания и ролята на институционалния бранд, като в България сред тях се открояват и преосмислянето на бизнес модела, и ролята на иновативните образователни пространства. Текущото използване на информационните технологии в образователния процес е свързано с подобряване процеса на усвояване на знания от студентите, като има ясно изразени предпочитания към хибридната форма на обучение пред изцяло неприсъственото онлайн обучение. Сред образователните иновациите, които ще имат най-позитивно въздействие върху висшето образование на Балканите, в бъдеще се очертават адаптивното обучение за персонализирано образование, хибридните курсове и отворените образователни ресурси. В чисто технологичен план очакванията за настъпващи промени са свързани с навлизането на мобилните технологии и социалните мрежи, модернизация на бизнеса, интернет на нещата, управлението и съхраняването на данни и облачните услуги, като българските ИТ мениджъри свързват своите професионални предизвикателства и с клауд компютинга и процесите по оптимизация на сървърната инфраструктура чрез нейната виртуализация и нарастващата нужда за гарантиране сигурността на информацията. Успоредно с това, финансовото управление на ИТ процесите в университетите се характеризира с висока централизация, ограничени целеви средства, липса на специализиран ИТ бюджет и ниска степен на участие на ИТ мениджърите при определяне и приоритизацията на ИТ разходите, като ключов финансов фактор е най-ниската покупна цена. Притеснително е, че в значителна част от университетите не се използват финансови методи за анализ и управление на ИТ бюджетите, а що се отнася до използването на финансови измерители за оценка на инвестиционните проекти, като цяло се констатира изключително слабо използване на класическите финансови показатели.