КОЛКО ВАЖНО Е БЛАГОРАЗУМИЕТО: КАПИТАЛОВАТА АДЕКВАТНОСТ, ФИНАНСОВАТА СТАБИЛНОСТ
И МАКРОИКОНОМИКАТА
Съдържание
Въведение 13
Глава 1. Банкова регулаторна реформа 15
1.1. Контекст на настоящата регулаторна реформа в банковия сектор 15
1.2. Програма за регулаторни промени относно капиталовата адекватност на банките 20
1.3. Критичен преглед на академичната литература, засягаща капиталовата адекватност на банките 27
1.3.1. Критерии за идеален модел за анализ на банковата система 27
1.3.2. Преглед на литературата, касаеща пруденциалния анализ 30
Глава 2. Стилизирани черти на българската ...
Съдържание
Въведение 13
Глава 1. Банкова регулаторна реформа 15
1.1. Контекст на настоящата регулаторна реформа в банковия сектор 15
1.2. Програма за регулаторни промени относно капиталовата адекватност на банките 20
1.3. Критичен преглед на академичната литература, засягаща капиталовата адекватност на банките 27
1.3.1. Критерии за идеален модел за анализ на банковата система 27
1.3.2. Преглед на литературата, касаеща пруденциалния анализ 30
Глава 2. Стилизирани черти на българската банкова система, влияние на политики и връзки с по-широката национална и международна икономика 46
2.1. Връзки между Еврозоната и България по отношение
на финанси, икономика и политики 46
2.2. Развитие на ключови индикатори за ликвидност
и платежоспособност на банковата система 52
Глава 3. Анализ на трансмисията на пруденциални политики и оценка на хипотетични критични сценарии в контекста на модел на общото равновесие 59
3.1. Ключови характеристики и приноси на теоретичната
и емпиричната рамка за моделиране 59
3.2. Структура на модела и равновесни условия на всеки пазар 61
3.2.1. Равновесие на чуждестранния междубанков пазар 63
3.2.2. Равновесие на пазара за местни депозити 66
3.2.3. Равновесие на пазара за местни заеми 66
3.2.4. Процес на оптимално взимане на решения от страна
на банките 67
3.2.5. Процес на взимане на решения от домакинствата 69
3.2.6. Съвкупни равновесни условия 71
3.3. Числово решение и оценка: описание на данните, метод и процедура 72
3.4. Анализ на пруденциалните политики и извънредните сценарии 77
3.4.1. Трансмисия на намаление на ключовата лихва, определяна от чуждестранния орган на монетарната политика 78
3.4.2. Трансмисия на пазарни изисквания за отчитане
на по-висока капиталова адекватност 80
3.4.3. Трансмисия на намаляване на отношението
на капиталова адекватност, благодарение на по-консервативна дефиниция на регулаторния капитал 84
3.4.4. Извънреден сценарий: трансмисия на намалено
отношение на капиталовата адекватност в една от банките поради негативен шок 87
3.4.5. Извънреден сценарий: трансмисия на външни шокове към реалната икономика 92
3.4.6. Извънреден сценарий: трансмисия на външни шокове към депозитната база 96
Заключение 98
Литература 102
Резюме
Графики
Графика 1. Реален БВП в Еврозоната (1999Q1-2016Q1) 48
Графика 2. ХИПЦ инфлация в Еврозоната (1999Q1-2016Q1) 49
Графика 3. Реален ръст на БВП в България (1999Q1-2016Q1) 50
Графика 4. ХИПЦ инфлация в България (1999Q1-2016Q1) 51
Графика 5. Отношение на банковия капитал към общите активи (1999Q1-2016Q1) 54
Графика 6. Банкови заеми към предприятия и домакинства
(1999Q1-2016Q1) 56
Графика 7. Банкови заеми към общите активи (1999Q1-2016Q1) 57
Графика 8. Банкови депозити към общите задължения
(1999Q1-2016Q1) 58
Графика 9. Микроикономическа структура на модела 63
Таблици
Таблица 1. Стилизирано представяне на счетоводния баланс
на една банка 63
Таблица 2. Първоначално равновесие: променливи от счетоводния баланс на банките и пазарни лихви 75
Таблица 3. Стойност на основните параметри на регулаторните
и монетарните политики 76
Таблица 4. Параметри на рисковия профил на банките, оценени
по отношение на първоначалното равновесие 76
Таблица 5. Намаляване на основния лихвен процент, определян
от чуждестранния орган на монетарната политика 80
Таблица 6. Трансмисия на увеличен репутационен ефект
от обявяване на по-висока капиталова адекватност 83
Таблица 7. Намаляване на регулаторния капитал на всички банки 86
Таблица 8. Намаляване на регулаторния капитал на банка τ 90
Таблица 9. Намаляване на регулаторния капитал на банка δ 91
Таблица 10. Намаляване на регулаторния капитал на банка γ 92
Таблица 11. Външно генериран негативен шок към съвкупната икономика в неблагоприятния очакван сценарий 94
Таблица 12. Външно генериран позитивен шок към съвкупната икономика в неблагоприятния очакван сценарий 95
Таблица 13. Извънреден сценарий: външен приток на депозити
към банка τ 97
Резюме
Настоящата монография анализира системното влияние на предстоящи разпоредби по Базел III по отношение на капиталовата адекватност на банките в отговор на глобалната икономическа криза. Изследването взима предвид множество канали на въздействие на политики, които целят да постигнат съществено по-високи стандарти на банкова капиталова адекватност, включително чрез изисквания, наложени от регулаторните органи, пазарните участници и надзорните органи с помощта на периодичното провеждане на стрес тестове както на банковата система, така и на отделни банкови институции. Анализът се базира на детайлно проучване на настоящите предложения за реформиране на банковото регулиране и свързаните с тях политически дилеми, критичен преглед на емпиричната и теоретичната литература, която инкорпорира взаимовръзките между макроикономиката и финансовото посредничество и количествената оценка на последствията в контекста на българската банкова система. Количественият анализ съдържа динамична идентификация на структурните промени в икономическите връзки на България с Еврозоната и приложение на модел на общото равновесие, инкорпориращ финансово посредничество, хетерогенност и риск от неизпълнение на задълженията, използван за оценка и пруденциални стрес тестове на банковата система.
УПРАВЛЕНИЕТО НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В УНИВЕРСИТЕТИТЕ
СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение 9
Глава 1. Предизвикателства пред управлението на университетите 11
1. Ключови тенденции в развитието на висшето образование 11
2. Предизвикателства пред управлението на университетите 19
3. Навлизане на информационните технологии във висшето образование 34
Глава 2. Стратегическо управление на информационните технологии в университетите 51
1. Стратегическо управление и бизнес архитектура на университета 51
2. Концептуална рамка на ИТ управлението в ...
СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение 9
Глава 1. Предизвикателства пред управлението на университетите 11
1. Ключови тенденции в развитието на висшето образование 11
2. Предизвикателства пред управлението на университетите 19
3. Навлизане на информационните технологии във висшето образование 34
Глава 2. Стратегическо управление на информационните технологии в университетите 51
1. Стратегическо управление и бизнес архитектура на университета 51
2. Концептуална рамка на ИТ управлението в университетите 58
3. Място и взаимодействие на ИТ отдела в организационната структура на университета 69
Глава 3. Състояние и проблеми пред управлението на информационните технологии в университетите 92
1. Обща характеристика на изследваните университети и респонденти 95
2. Стратегическо управление на ИТ процесите и технологиите в университетите 103
3. Структура и отговорности на ИТ звеното 112
4. Тенденции в използването на информационни и образователни технологии и услуги в университетите 120
5. Финансово управление на информационните технологии и услуги в университетите 127
Заключение 137
Използвани източници 143
Резюме
Съвременното разбиране за ИТ управление на процесите в университетите включва в себе си съвкупността от организационна структура, институционални взаимодействия и подходящи мениджърски практики, които създават условие за ефективно управление на информационните технологии и инфраструктура в университетите, така че те да способстват за безпроблемното протичане на основните (обучение и наука) и спомагателните (административни и бизнес) процеси в организацията с оглед постигане на стратегическите и тактическите цели и задачи на институцията, добавянето на стойност и придобиването на стратегически предимства при поемане на премерени нива на риск. За разлика от дейността на традиционните фирми, където взаимодействията в този процес са основно между бизнес и ИТ мениджмънта, в сферата на висшето образование се появяват нови страни в тези взаимодействия – академичен мениджмънт, а ролята на част от ползвателите, вчастност – преподавателите, е силно завишена в резултат на институционалните традиции и принципите на академичната автономия. Това позволява да се предложи обособяването на изцяло нов управленски модел „академична монархия“, при който решенията, свързани с ИТ процесите и ресурсите на университета, се вземат от висшия академичен мениджмънт, като тук се изключва изцяло възможността, ИТ мениджърите да имат независими решения, а тяхната функция се свежда до прилагане на взетите решения.
Макар и нова за университетските управленски среди, концепцията за „архитектура на предприятието“ намира все по-широк прием сред висшия академичен мениджмънт, тъй като позволява изравняване на институционалните, бизнес и ИТ цели на организацията в рамките на процеса по превръщане на институционалната визия и мисия в дългосрочни политики и стратегии, съобразени със спецификата и промените в обкръжаващата среда и ресурсната обезпеченост, съдействащи за преследване и реализация на целите пред организацията и осъществяване на контрол за тяхното постигане. Като се отчитат спецификата на съвременните университети, се предлага разширяването на тази концепция чрез обособяване на нов йерархичен елемент (академична архитектура), надграждаща класическата бизнес архитектура на институцията и съчетаваща специфичните за висшите училища образователна и научна архитектура.
Резултатите от проведеното в периода 31 октомври – 30 ноември 2016 г. сред висшите училища в Централна и Източна Европа международно изследване „Предизвикателства пред управлението на информационните технологии в университетите“ показа, че въпреки висока степен на развитие и разпространение на информационните технологии в балканските университети, ИТ мениджърите очакват увеличаване на търсенето и използването на ИТ услуги в университетите, а сред основните предизвикателства на дигиталната икономика те посочват нарастване на образованието, базирано на компетенциите, електронните изследвания и ролята на институционалния бранд, като в България сред тях се открояват и преосмислянето на бизнес модела, и ролята на иновативните образователни пространства. Текущото използване на информационните технологии в образователния процес е свързано с подобряване процеса на усвояване на знания от студентите, като има ясно изразени предпочитания към хибридната форма на обучение пред изцяло неприсъственото онлайн обучение. Сред образователните иновациите, които ще имат най-позитивно въздействие върху висшето образование на Балканите, в бъдеще се очертават адаптивното обучение за персонализирано образование, хибридните курсове и отворените образователни ресурси. В чисто технологичен план очакванията за настъпващи промени са свързани с навлизането на мобилните технологии и социалните мрежи, модернизация на бизнеса, интернет на нещата, управлението и съхраняването на данни и облачните услуги, като българските ИТ мениджъри свързват своите професионални предизвикателства и с клауд компютинга и процесите по оптимизация на сървърната инфраструктура чрез нейната виртуализация и нарастващата нужда за гарантиране сигурността на информацията.
Успоредно с това, финансовото управление на ИТ процесите в университетите се характеризира с висока централизация, ограничени целеви средства, липса на специализиран ИТ бюджет и ниска степен на участие на ИТ мениджърите при определяне и приоритизацията на ИТ разходите, като ключов финансов фактор е най-ниската покупна цена. Притеснително е, че в значителна част от университетите не се използват финансови методи за анализ и управление на ИТ бюджетите, а що се отнася до използването на финансови измерители за оценка на инвестиционните проекти, като цяло се констатира изключително слабо използване на класическите финансови показатели.
МИТНИЧЕСКИ КОНТРОЛ
ВЪРХУ ОДОБРЕНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ
ОПЕРАТОРИ
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод 9
ГЛАВА ПЪРВА. Същностна характеристика на митническите улеснения 15
1. Същност на опростените митнически процедури 16
2. Видове улеснения на митническите формалности 27
3. Ползи от въвеждането на митнически улеснения 47
ГЛАВА ВТОРА. Приложението на статута „Одобрен икономически оператор“ (АЕО) 63
1. Приложение на статута АЕО в рамките на страните – членки на Световната митническа организация 64
2. Приложение на статута АЕО в рамките на страните – членки на Европейския ...
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод 9
ГЛАВА ПЪРВА. Същностна характеристика на митническите улеснения 15
1. Същност на опростените митнически процедури 16
2. Видове улеснения на митническите формалности 27
3. Ползи от въвеждането на митнически улеснения 47
ГЛАВА ВТОРА. Приложението на статута „Одобрен икономически оператор“ (АЕО) 63
1. Приложение на статута АЕО в рамките на страните – членки на Световната митническа организация 64
2. Приложение на статута АЕО в рамките на страните – членки на Европейския съюз 77
3. Приложение на статута АЕО в Република България 90
ГЛАВА ТРЕТА. Технологични особености на митническия контрол върху Одобрените икономически оператори 104
1. Форми на митническия контрол върху лицата със статут АЕО 107
2. Критерии за допускане до статут „Одобрен икономически оператор“ 122
3. Контролни процедури при предоставянето и приложението на статут АЕО 143
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. Проблеми на митническия контрол върху Одобрените икономически оператори и възможности за неговото усъвършенстване 170
1. Проблеми, произтичащи от особеностите в дейността на икономическите оператори 171
2. Проблеми, произтичащи от състоянието на митническия контрол в рамките на статута АЕО 180
3. Възможности за усъвършенстване на митническия контрол върху Одобрените икономически оператори 202
Заключение 217
Използвани източници 221
Приложения 235
РЕЗЮМЕ
В монографичния труд са обосновани ролята и значението на опростените митническите формалности в контекста на концепцията за статут "Одобрен икономически оператор" (АЕО – Authorized Economic Operator) и необходимостта от прилагането и усъвършенстването на специфични контролни процедури, обхващащи дейността на лицата с този статут. Търсенето на баланс между желанието на бизнеса за намаляване на оказваната му административна тежест и възложените на митническите органи функции и задачи извеждат на преден план потребността от развитието на съвременни и ефективни контролни механизми, които да гарантират интересите на обществото като цяло. С цел разглеждането на тези въпроси в отделните части на изследването са изпълнени следните задачи:
Първо. Изяснени са теоретичните аспекти на опростените митнически процедури, вариантността при тяхното използване и свързаните с тях ползи за митническите администрации и за икономическите оператори.
Второ. Направен е преглед на практическото проявление на опростени митнически процедури в контекста на концепцията за статут АЕО сред някои от водещите външнотърговски партньори на ЕС, в страните – членки на Съюза и в Р България.
Трето. Oт технологична гледна точка са очертани основните аспекти на митническия контрол у нас върху лицата със статут АЕО.
Четвърто. Изведени са някои от основните проблеми и съществени рискове, съпътстващи приложението на статута АЕО, и са предложени мерки за тяхното преодоляване.
Въз основа на разгледаните въпроси в монографичния труд е изведена и обоснована изследователската теза, че поради специфичното си приложение митническите улеснения в рамките на статута АЕО предполагат разработването на отделна технология на митническия контрол, която позволява правилното проявление на основните му функции и на тази база води до повишаване на неговата ефективност.
