-
Виолета Блажева
Българският аграрен сектор в контекста
на „обновената” обща селскостопанска политика
на Европейския съюз
Резюме:
Постигнатото политическо споразумение между Европейския парламент, Съвета на министрите на Европейския съюз и Европейската комисия се очаква да доведе до значителни промени, които са отправна точка в европейската политика за преодоляване на предизвикателствата на продоволствената сигурност, изменението на климата, растежа и зае-тостта в селските райони. В този аспект настоящата разработка поставя акцент върху реформата на европейската селскостопанска политика от 2013 г. в контекста на новия програмен период 2014-2020 г. Приоритет се отдава на предстоящите промени в българския аграрен сектор по отношение на приложението на бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз. Предложено е групиране на промените в ОСП, които биха улеснили включването на променените мерки при разработване аграрната политика на България. С предстоящата реформа се цели постигането на по-справедливо разпределение на средствата. Очакванията са всяка държава-член на Общността да не получава по-малко от 75% от средствата (средно), предоставяни от Евросъюза. Новите правила ще влязат в сила от януари 2014 г.
-
Николай Нинов
Дългосрочната грижа – новият социален риск в Европа
Резюме:
Застаряването на населението, промяната на семейния модел, увеличаването на броя на жените - участници в пазара на труда – и променящите се ценности и нагласи към неформалното предоставяне на грижи са новите променливи, които се превръщат във все по-голямо предизвикателство пред адекватността на европейските социални системи. Доскоро въпросът чия е отговорността за грижата за зависимите възрастни хора, имаше еднозначен отговор - семейството, поради което този проблем не попадаше във фокуса на вниманието на политиците и държавата. Настоящата ситуация е коренно променена и поради тенден-циите към увеличаване броя на лицата, нуждаещи се от грижи, намаляване броя на наличните болногледачи и постоянно увеличаващите се публични и частни разходи за социални услуги, проблемът вече се пре-върна от частен в обществен за всички държави-членки на Европейския съюз. Именно във връзка с това, на дългосрочните грижи за възрастни хора бе поставен „етикетът” – „нов социален риск”.
-
Юлия Неделчева
ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ И ХАРАКТЕРИСТИКИ
НА НЕРАВЕНСТВОТО
Резюме:
Статията има за цел да представи съвременното развитие на обществото и свързаното с него икономическо неравенство. Акцентът е поставен върху неравенството по възраст поради неговите икономически аспекти и характеристики. Насочеността на статията е към новата реалност, в която икономическите показатели се понижават и оказват негативно влияние върху друга съвременна тенденция – увеличаване на броя пенсионирани лица.
Резултатите от статията очертават тенденция, сходна за повечето държави от ЕС – застаряване на населението и неравенство за пенсионираните лица. За разлика от останалите държави в България има допълнителни фактори, които влияят върху изследваното неравенство – преходният характер на икономиката и поредица от социални реформи, вкл. евроинтеграционни процеси.
-
Момчил Антов
НОВАТА ЕВРОПЕЙСКА МИТНИЧЕСКА РЕФОРМА – ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Резюме:
Митническата система на ЕС е пазител на единния пазар, но през последните години е подложена на повишен стрес поради бързото нарастване на обема на търговията, предизвикателствата, породени от е-търговията и увеличения брой стандарти по отношение на стоките, които трябва да се проследяват на границите. В резултат на това в началото на м. май 2023 г. Европейската комисия предложи проект на реформа, целяща опростяване на митническия съюз чрез намаляване на бюрокрацията и увеличаване на прозрачността, като същевременно се засили защитата на финансовите и нефинансовите интереси на ЕС. Промените могат да бъдат определени като революционни или дори като прекалено амбициозни, но при успех реформата би поставила началото на един нов подход към митническия контрол без аналог в световен мащаб. Всяка промяна води до нови възможности, но може да породи и редица проблеми. В това отношение е важно да бъдем добре подготвени, за да се възползваме максимално от първите и да можем да отговорим адекватно на последните и дори да ги предотвратим.
-
Ана Борисова Иванова
РЕФОРМАТА В БОЛНИЧНАТА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ – МОДЕЛИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ И ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО
Резюме:
Настоящото изследване акцентира върху спецификата на съществуващите в световната практика модели за финансиране на здравеопазването. Направен е кратък преглед на спецификата на здравната система в България. На основата на анкетно проучване относно необходимостта от здравна реформа в болничната дейност са очертани тесните места при финансиране на здравните услуги на населението. Изведени са основните проблеми, резултат от перманентния недостиг на финансови ресурси и детерминирани от методите на финансиране, даващи предимство на количеството, а не на качеството, на предоставяните здравни услуги. Оценена е и степента на ефективност на клиничните пътеки като метод за разплащане в болничната дейност.
-
Таня Горчева
Реформирането на общата селскостопанска политика и ползите за България
Резюме:
В настоящата статия се засягат проблеми, свързани с еволюцията и процесите на реформиране на общата селскостопанска политика – ОСП (Common Agricultural Policy, CAP) на ЕС. Провежда се ретроспективен анализ с цел очертаването на положителните и отрицателните страни във въздействието на ОСП върху развитието на селското стопанство в Европа като цяло и в частност на сектора у нас. Това позволява да се изведат ползите, които нашата страна може да извлече от прилагането, вземайки под внимание промените в правилата и във въздействието на инструментите на посочената политика. Прави се преглед на постигнатото през програмния период 2007 – 20013 г. в резултат на прилагането на ОСП у нас. Извеждат се очакванията за българското селско стопанство за новия програмен период в резултат от промените в политиката, внесени от ЕК.
