Българският аграрен сектор в контекста на „обновената” обща селскостопанска политика на Европейския съюз

Автори

Ключови думи
български аграрен сектор, европейска селскостопанска политика, референтен период 2014-2020 г., реформа

Постигнатото политическо споразумение между Европейския парламент, Съвета на министрите на Европейския съюз и Европейската комисия се очаква да доведе до значителни промени, които са отправна точка в европейската политика за преодоляване на предизвикателствата на продоволствената сигурност, изменението на климата, растежа и зае-тостта в селските райони. В този аспект настоящата разработка поставя акцент върху реформата на европейската селскостопанска политика от 2013 г. в контекста на новия програмен период 2014-2020 г. Приоритет се отдава на предстоящите промени в българския аграрен сектор по отношение на приложението на бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз. Предложено е групиране на промените в ОСП, които биха улеснили включването на променените мерки при разработване аграрната политика на България. С предстоящата реформа се цели постигането на по-справедливо разпределение на средствата. Очакванията са всяка държава-член на Общността да не получава по-малко от 75% от средствата (средно), предоставяни от Евросъюза. Новите правила ще влязат в сила от януари 2014 г.

JEL Класификатор: Q18, F02
Кодове на научна квалификация:
Страници: 13
Цена: 2 Точки

Още статии от този брой

  • Проблеми и стимули в кариерното развитие на персонала в индустриалните бизнес организации

    В статията са изяснени същностните аспекти и съвременните параметри на кариерата и кариерното развитие в индустриалните бизнес организации. Изведени са основните проблеми, с които стопанските субекти се сблъскват при управление на този тип фирмени процеси. Систематизирани са възможните направления за стимулиране развитието на кариерата в ...

  • Структурни изменения на банковите депозити у нас в условията на стопанска криза

    В статията се изследва структурата на банковите депозити у нас. По-конкретно се анализира как промените във вътрешните структурни компоненти на депозитната база и пропорциите между тях рефлектират върху общата динамика на банковите депозити на фона на неблагоприятните икономически условия, генерирани от стопанската криза. Вниманието се фокусира ...

  • Съвместните дейности на институциите – фактори за повишаване събираемостта на приходите

    Основните източници на приходи в държавния бюджет са данъците, събирани от органите на НАП и на Агенция „Митници” (АМ). Те съставляват приблизително 90 % от приходната част на бюджета на страната. За намаляване на загубите, които се нанасят върху бюджета на страната от неплащане на митни сборове при контрабанден внос на стоки, важна роля имат ...