Развитие на човешкия капитал – икономически ефекти и пазарни аспекти

Автори

Ключови думи
човешки капитал; пазар на труда

В основата на модерното познание за растежа, заетостта и общественото развитие е човешкият капитал. От гледна точка на съвременното държавно устройство се отчита разходване на мащабни публични ресурси, осигуряващи както формиране на националния човешки капитал чрез системата на правителствено финансираното образование, така и дългосрочно запазване на неговата генерирана стойност чрез системата на здравеопазването и социалното подпомагане. Погледнато през призмата на теорията за обществения избор, икономиката и пазара на труда, развитието на човешкия капитал логично се определя като задача с първостепенна важност във всяка модерна политическа доктрина за обществено развитие. Целта на разработката е да систематизира и критично обследва проблемната база на процеса на развитие на човешкия капитал от гледна точка на икономическия растеж и пазара на труда.

JEL Класификатор: J24, J64
Кодове на научна квалификация: -
Страници: 20
Цена: 2 Точки

Още статии от този брой

  • Бюджетно салдо – технически и финансови аспекти

    В разработката се изследват въпросите, свързани с начина за определяне и икономическото значение на отделните видове бюджетно салдо по консолидираната фискална програма (КФП) и по държавния бюджет. Уточнява се, че числовият израз на разликата между величината на приходите и разходите зависи от абсолютната сума на лихвените разходи по вътрешните и ...

  • Финансови аспекти в осъществяването на социалната политика на РБългария през периода 2000–2015 г.

    В статията са изследвани състоянието и тенденциите в развитието на социалната политика на Република България в периода 2000–2015 година. Значимостта на проучването е обусловена от факта, че съгласно Консолидираната фискална програма разходите, които дър¬жавата прави в посока осъществяване на социалната си политика, съпоставени към БВП на страната ...

  • Доктрината Too Big to Fail и мрежата за финансова сигурност

    Глобалната финансова криза от 2007–2009 г. показа негативните последици от доктрината TBTF и необходимостта от предприемане на мерки за ограничаване намесата на държавата при неплатежоспособност на системно-важни банки. В ЕС такива мерки бяха предприети най-вече при надзора на системно-важните банки, изискванията за капитал, възможностите на ...