Класиране на българските публични компании от банковия и застрахователния сектор

Автори

Ключови думи
публични дружества, доходност, пазарна капитализация, фондова борса

В практиката съществуват различни критерии, по които българските публични компании могат да бъдат класирани. Публичните дружества най-често се класират според тяхната пазарна капитализация и реализиран оборот (стойностен размер на сделките с акциите на съответната компания). В настоящата статия е предложен още един критерий, по който могат да бъдат класирани българските публични компании. Този критерий е доходността, постигната от акциите на публичните дружества. В статията е направен сравнителен анализ на доходността на акциите на български публични компании от застрахователния и банковия сектор.

JEL Класификатор: G21, G22
Кодове на научна квалификация:
Страници: 17
Цена: 2 Точки

Още статии от този брой

  • Проблеми пред Европейския съюз – SWOT анализ

    Новите реалности, пред които е изправен Европейският съюз в началото на XXI век го поставиха в една непредсказуема среда на криза, геопо-литически конфликти и свръхзадлъжнялост. Тези условия забавиха темповете на развитие и доведоха на практика до икономически застой на територията на Европейския съюз – със скромен растеж на БВП през 2013 г. и ...

  • Адаптиране на обезщетенията за безработица към икономическия цикъл

    Безработицата, като социално-икономическо явление, е обективно присъща за всяка пазарна икономика. Обезщетенията, които се изплащат на безработните лица, осигуряват доходи за индивидите, останали без работа и възможност за колективно понасяне на тежестта на риска. Щедростта им може да повлияе върху стимулите за търсене и започване на работа, както ...

  • Възможни ефекти при политически ходове в европейската търговия

    Настоящето изследване е развито в три части. В първата част са представени същностни, семантични и синонимни характерис¬тики на поня¬тието „ефект”. Направени са изводи, че почти всеки ефект произтича от опре¬делена теория от различните клонове на науката. Във втората част са очертани възможни показатели за измерване влиянието на политически ходове ...