-
Виолета Блажева
Българският аграрен сектор в контекста
на „обновената” обща селскостопанска политика
на Европейския съюз
Резюме:
Постигнатото политическо споразумение между Европейския парламент, Съвета на министрите на Европейския съюз и Европейската комисия се очаква да доведе до значителни промени, които са отправна точка в европейската политика за преодоляване на предизвикателствата на продоволствената сигурност, изменението на климата, растежа и зае-тостта в селските райони. В този аспект настоящата разработка поставя акцент върху реформата на европейската селскостопанска политика от 2013 г. в контекста на новия програмен период 2014-2020 г. Приоритет се отдава на предстоящите промени в българския аграрен сектор по отношение на приложението на бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз. Предложено е групиране на промените в ОСП, които биха улеснили включването на променените мерки при разработване аграрната политика на България. С предстоящата реформа се цели постигането на по-справедливо разпределение на средствата. Очакванията са всяка държава-член на Общността да не получава по-малко от 75% от средствата (средно), предоставяни от Евросъюза. Новите правила ще влязат в сила от януари 2014 г.
-
Стоян Проданов, Димитрина Любенова Проданова
ПОКРИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ С МЕСТНИ ИНИЦИАТИВНИ ГРУПИ – ТЕРИТОРИАЛЕН АНАЛИЗ
Резюме:
Настоящото изследване е фокусирано върху новаторския подход ЛИДЕР в рамките на Общата селскостопанска политика на ЕС, използван широко за децентрализирано и същевременно интегрирано развитие на селските райони в отделните страни – членки. В теоретичен план подходът ЛИДЕР е част от ендогенната теория за икономическото развитие и има важна роля за постигането на социалните, икономическите, а вече и климатичните цели като специфичен европейски модел за стимулиране на включването на общностите в местното развитие. В териториален план подходът ЛИДЕР се прилага на ниво община или обединение на съседни общини и/или съседни населени места–част от община/и, с население между 10 000 и 150 000 жители от местни инициативни групи (МИГ). В Програмата за развитие на селските райони в Република България 2014–2020 г. се приема националната дефиниция, според която селските райони се определят на ниво община (LAU 1) и включват територията на 231 общини, в които най-голямото населено място има население до 30 000 души. Анализът на териториалното покритие с МИГ на селските райони показва негативния ефект от допускането на типично градски общини в обхвата на териториите, които получават финансиране чрез мрежата ЛИДЕР. За да се отстранят тези изкривявания при определянето на политики за развитие на селските райони, се предлагат и се апробират варианти за промяна на спорната, твърде обтекаема и некореспондираща с научното разбиране дефиниция на селски район.
-
Таня Горчева
Реформирането на общата селскостопанска политика и ползите за България
Резюме:
В настоящата статия се засягат проблеми, свързани с еволюцията и процесите на реформиране на общата селскостопанска политика – ОСП (Common Agricultural Policy, CAP) на ЕС. Провежда се ретроспективен анализ с цел очертаването на положителните и отрицателните страни във въздействието на ОСП върху развитието на селското стопанство в Европа като цяло и в частност на сектора у нас. Това позволява да се изведат ползите, които нашата страна може да извлече от прилагането, вземайки под внимание промените в правилата и във въздействието на инструментите на посочената политика. Прави се преглед на постигнатото през програмния период 2007 – 20013 г. в резултат на прилагането на ОСП у нас. Извеждат се очакванията за българското селско стопанство за новия програмен период в резултат от промените в политиката, внесени от ЕК.
-
Марина Николова, Маруся Станчева Линкова
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО
Резюме:
Проведената международна научнопрактическа конференция на тема: „Състояние и проблеми при управлението и развитието на селското стопанство” отбеляза голям интерес от страна на български и чуждестранни учени, работещи в областта на селското стопанство, както и от представители на бизнес практиката в агросектора. Участие в научния форум взеха 83 представители от девет държави и три конти-нента, с 68 доклада по проблемите на организацията и управлението на инвестициите и иновациите, предприемачески инициативи и диверсификация в агробизнеса, финансово-счетоводни аспекти, маркетинг, дистрибуция и търговия, информационни технологии, екологизация и устойчиво развитие, правни и социално-културни бариери на общата селскостопанска политика в Европейския съюз. В дискусиите по време на научния форум са идентифицирани, анализирани и оценени актуалните проблеми, съпътстващи развитието на селското стопанство, и са формулирани конкретни предложения за тяхното решаване на основата на експертния потенциал на научната общност и институциите, администриращи селското стопанство в България, както и потребностите на агробизнеса.
