-
Стоян Проданов
Обезщетенията за неимуществени вреди от пътни инциденти – етични и финансови измерения
Резюме:
С развитието на автомобилния транспорт се подобри социалната, трудовата, образователната, инвестиционната, културната мобилност с цената на влошена сигурност на трафика, увеличаване на увреденото имущество, здравето и живота на участващите в движението. Автомобилните катастрофи се превърнаха в световен феномен и са водещ фактор за смъртността, съпоставено с битовите и трудови инциденти. Стойността на човешкия живот продължава да е предизвикателство и нерешен проблем пред науката, политиката, стопанските и обществените отношения. Въпреки това, здравеопазването, застраховането, сферите на сигурността и правораздаването ежедневно се сблъскват с необходимостта да преговарят и намират прагматичен резултат на проблема за цената на човешкия живот. Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, вследствие на притежаването или използването на моторно пре¬возно средство по време на движение или престой. Застрахователят покрива неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, вредите, причинени на чуждо имущество, пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането, разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования, и лихвите. Съществуващата картина на застрахователния пазар, юридическата регламентация на обезщетенията в страната ни, както и благосъстоянието на българските граждани рефлектират в редица проблеми, съпътстващи тази застраховка.
-
Стоян Проданов, Димитрина Любенова Проданова
ПОКРИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ С МЕСТНИ ИНИЦИАТИВНИ ГРУПИ – ТЕРИТОРИАЛЕН АНАЛИЗ
Резюме:
Настоящото изследване е фокусирано върху новаторския подход ЛИДЕР в рамките на Общата селскостопанска политика на ЕС, използван широко за децентрализирано и същевременно интегрирано развитие на селските райони в отделните страни – членки. В теоретичен план подходът ЛИДЕР е част от ендогенната теория за икономическото развитие и има важна роля за постигането на социалните, икономическите, а вече и климатичните цели като специфичен европейски модел за стимулиране на включването на общностите в местното развитие. В териториален план подходът ЛИДЕР се прилага на ниво община или обединение на съседни общини и/или съседни населени места–част от община/и, с население между 10 000 и 150 000 жители от местни инициативни групи (МИГ). В Програмата за развитие на селските райони в Република България 2014–2020 г. се приема националната дефиниция, според която селските райони се определят на ниво община (LAU 1) и включват територията на 231 общини, в които най-голямото населено място има население до 30 000 души. Анализът на териториалното покритие с МИГ на селските райони показва негативния ефект от допускането на типично градски общини в обхвата на териториите, които получават финансиране чрез мрежата ЛИДЕР. За да се отстранят тези изкривявания при определянето на политики за развитие на селските райони, се предлагат и се апробират варианти за промяна на спорната, твърде обтекаема и некореспондираща с научното разбиране дефиниция на селски район.
-
Стоян Проданов, Стефан Станимиров
РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ПАЗАР – КРИЗИСНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО
Резюме:
Настоящото изследване е съсредоточено върху развитието на българския застрахователен пазар през второто десетилетие на XX век. Последователно се дебатират проблемите на връзката между глобалния финансов сектор, застраховането и фазите на икономическите цикли; дебатът за значението на финансовия сектор и застраховането за икономическото развитие; установяването на корелационни връзки и зависимости между динамиката на БВП и динамиката на Брутния премиен приход (БПП) в сектор Общо застраховане в България за периода 2007–2019 г., като се лансират проспективни разсъждения и оценка за ефекта от глобалната пандемия COVID-19 върху българския застрахователен пазар. Линейният модел при реалистичен сценарий формира спад на БПП от 18,2%, при рецесия от 9,0% за БВП. Допълнително се оценява и дава изведена чрез модел прогноза, че спад от 12,4% до 25% на БПП от задължителната застраховка на автомобилистите „Граждан-ска отговорност“ (при посоченото ниво на рецесия за БВП) ще има разрушителен ефект за българския модел на общото застраховане, заради невъзможността да се изпълняват социалните функции на тази застраховка като защитата на пострадалите при пътнотранспортни произшествия.
-
Стоян Проданов, Цветан Павлов
Сравнителен анализ на водещи модели за оценка на финансови активи, основани на потреблението
Резюме:
В разработката се анализира в дълбочина същността на рационалните модели за оценка на финансови активи, основани на потреблението (consumption-based asset pricing models) и се извеждат най-перспективните съвременни тенденции в областта. Първоначално е представена концептуалната рамка на моделите, обвързващи макроикономически и финансови зависимости, и е развита математическата ос-нова на класическия CCAPM. След това са изведени водещите подходи за модификация на базовия модел, преодоляващи част от неговите недостатъци. Анализирани са предимствата, недостатъците и способността на съвременните модели, базирани на потреблението, да пресъздадат емпиричните зависимости в доходността и риска на финансовите активи. Водещият извод от статията е, че все още липсва убедителен, консенсусен рационален модел, който пресъздава в достатъчна степен характеристиките на финансовите пазари. От иконометрична гледна точка, най-близо в това начинание е моделът на дългосрочния риск на Bansal и Yaron (2004) и неговите модификации.
