-
Милка Бакърджиева
Жените във властта и вземането на решения
Резюме:
Статията е свързана с равнопоставеността на половете в България и по-конкретно – с равнопоставеността на половете във властта и вземането на решения. След общ поглед върху поставения проблем следва анализ на участието на жените във властта и вземането на решения по направленията, представени в третата приоритетна област от Европейската пътна карта. Областта е озаглавена „Насърчаване на равнопоставеността на половете във властта и вземането на решения” и включва три направления: политическо участие и представителство на жените; жените на ръководни позиции в икономиката (преодоляване на вертикал-ната сегрегация); жените в науката. Статията завършва с практическо изследване върху участието на жените във властта и вземането на решения.
-
Юлия Неделчева
ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ И ХАРАКТЕРИСТИКИ
НА НЕРАВЕНСТВОТО
Резюме:
Статията има за цел да представи съвременното развитие на обществото и свързаното с него икономическо неравенство. Акцентът е поставен върху неравенството по възраст поради неговите икономически аспекти и характеристики. Насочеността на статията е към новата реалност, в която икономическите показатели се понижават и оказват негативно влияние върху друга съвременна тенденция – увеличаване на броя пенсионирани лица.
Резултатите от статията очертават тенденция, сходна за повечето държави от ЕС – застаряване на населението и неравенство за пенсионираните лица. За разлика от останалите държави в България има допълнителни фактори, които влияят върху изследваното неравенство – преходният характер на икономиката и поредица от социални реформи, вкл. евроинтеграционни процеси.
-
Беатрис В. Любенова
ИКОНОМИЧЕСКОТО НЕРАВЕНСТВО В БЪЛГАРИЯ В 21 ВЕК
Резюме:
Изследването на икономическите неравенства е в основата на изработването и провеждането на адекватна икономическа и социална политика. В настоящата разработка е изследвано подоходното неравенство в България в периода 2001–2015 г. чрез проследяване динамиката на коефициента на Джини, интегралния коефициент на неравномерността и децилните отношения. Доказа се, че въпреки наблюдаваното повишаване на стойностите на показателите през някои години от периода тенденцията към намаляване на неравенството е слабо изразена. Установи се, че поляризацията на населението по доходи, измерена посредством децилните съотношения – S90/10 и S80/20, е значителна. Обосновава се необходимостта от изследване обвързаността на темповете на растеж на средния доход на домакинствата от първите шест децилни групи и последните четири децилни групи посредством коефициента на изпреварване.
-
Методи Кънев
ТОТАЛНИЯТ ФАКТОР НА ВСИЧКО ДОБРО – ВЪЗПИТАНИЯТ И ОБРАЗОВАН ЧОВЕК
Резюме:
В статията се интерпретира проблемът, дефиниран като заглавие. От него зависи ефикасността на всяка друга дейност и гражданското ни поведение. Както в много страни то би могло да е реалност и у нас, ако държавното и частното субсидиране на научно-образователната дейност расте по-бързо от средните показатели за всичко останало и ако адекватно на него расте качеството й. Тази теза е защитена чрез концептуализирането на проблема съобразно днешния му контекст и чрез обяс¬нение на значението му за цялостното обществено развитие.
-
Валентин Милинов, Росица Радоева
Човешките ресурси в областна администрация – финансови, управленски и организационни аспекти
Резюме:
Публичната администрация подпомага дейността на държавните органи, като осигурява реалното функциониране на държавното управление. Тя регулира отношенията на гражданите с държавните и местните институции, администрира правата и задълженията им, както и начините за тяхното осъществяване. Областната администрация е важна част от публичната администрация. Тя подпомага областния управител да осъществява държавното управление и да осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионал¬ните политики и постигане на страте¬гическите цели и приоритети от програмата на правителството. Съвременните разбирания на теорията за качеството на човешкия капитал, ангажиран в публичната администрация, извеждат ключовото значение на фактора на национално ниво. Глобалните промени, свързани с адаптирането дейността на българската администрация с европейската, поставят с още по-голяма тежест въпроса за интегриране, повишаване на капацитета, възможностите за кариерно развитие, оптимизиране на разходите и усъвършенстване управлението на човешките ресурси в държавната администрация.
