-
Валентин Милинов, Цветан Павлов
Възможности за подобряване на портфейлното представяне на база дивидентни стратегии и привързаността към местния пазар
Резюме:
В статията се тества пъзелът привързаност към местния пазар (equity home bias) и дивидентната стратегия „Кучетата на Dow” в условията на българския капиталов пазар. Установява се, че родните инвеститори държат 74,1% от своя портфейл в местни акции, докато ICAPM предполага теглото им да е 0,007%, а „кучетата на Dow” генерират годишна рисково-съобразена свръхдоходност от 11,18%. Следването на дивидентната стратегия, съчетано с добра международната диверсификация, предоставя добри възможности за подобряване на портфейлното представяне.
-
Стоян Проданов, Цветан Павлов
Сравнителен анализ на водещи модели за оценка на финансови активи, основани на потреблението
Резюме:
В разработката се анализира в дълбочина същността на рационалните модели за оценка на финансови активи, основани на потреблението (consumption-based asset pricing models) и се извеждат най-перспективните съвременни тенденции в областта. Първоначално е представена концептуалната рамка на моделите, обвързващи макроикономически и финансови зависимости, и е развита математическата ос-нова на класическия CCAPM. След това са изведени водещите подходи за модификация на базовия модел, преодоляващи част от неговите недостатъци. Анализирани са предимствата, недостатъците и способността на съвременните модели, базирани на потреблението, да пресъздадат емпиричните зависимости в доходността и риска на финансовите активи. Водещият извод от статията е, че все още липсва убедителен, консенсусен рационален модел, който пресъздава в достатъчна степен характеристиките на финансовите пазари. От иконометрична гледна точка, най-близо в това начинание е моделът на дългосрочния риск на Bansal и Yaron (2004) и неговите модификации.
-
Методи Кънев
ТОТАЛНИЯТ ФАКТОР НА ВСИЧКО ДОБРО – ВЪЗПИТАНИЯТ И ОБРАЗОВАН ЧОВЕК
Резюме:
В статията се интерпретира проблемът, дефиниран като заглавие. От него зависи ефикасността на всяка друга дейност и гражданското ни поведение. Както в много страни то би могло да е реалност и у нас, ако държавното и частното субсидиране на научно-образователната дейност расте по-бързо от средните показатели за всичко останало и ако адекватно на него расте качеството й. Тази теза е защитена чрез концептуализирането на проблема съобразно днешния му контекст и чрез обяс¬нение на значението му за цялостното обществено развитие.
