-
Ангел Ангелов
ПУБЛИЧНИ РАЗХОДИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ В СТРАНИТЕ – ЧЛЕНКИ НА ЕС: КЛЪСТЕРЕН АНАЛИЗ
Резюме:
Настоящата статия цели да представи ангажираността на страните – членки на ЕС по отношение на провежданата от тях политика в областта на образованието. Основни моменти в статията са отчитане на значимостта от инвестиране в човешки капитал и доколко държавата се справя в ролята си на такъв „инвеститор“. Посредством клъстеризация на наличните данни в статията са диференцирани определени групи от страни в рамките на ЕС съобразно политиката на правителствата по финансирането на образователните услуги.
-
Ана Борисова Иванова
РЕФОРМАТА В БОЛНИЧНАТА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ – МОДЕЛИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ И ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО
Резюме:
Настоящото изследване акцентира върху спецификата на съществуващите в световната практика модели за финансиране на здравеопазването. Направен е кратък преглед на спецификата на здравната система в България. На основата на анкетно проучване относно необходимостта от здравна реформа в болничната дейност са очертани тесните места при финансиране на здравните услуги на населението. Изведени са основните проблеми, резултат от перманентния недостиг на финансови ресурси и детерминирани от методите на финансиране, даващи предимство на количеството, а не на качеството, на предоставяните здравни услуги. Оценена е и степента на ефективност на клиничните пътеки като метод за разплащане в болничната дейност.
-
Тодор Георгиев
РИСК И ВЪЗВРЪЩАЕМОСТ ПРИ ИНВЕСТИЦИИТЕ ВЪВ ФОТОВОЛТАИЧНИ ЦЕНТРАЛИ ЧРЕЗ ПРОЕКТНА КОМПАНИЯ И КРЕДИТНО ФИНАНСИРАНЕ
Резюме:
Целта на настоящото изследване е да представи в детайлен план рисковите, финансовите и инженерните аспекти на инвестициите във фотоволтаични централи (ФтЕЦ) на базата на най-вероятен сценарий за финансово-икономическо развитие. За целите на инвестиции във ФтЕЦ с мощност над 1 MW може да се препоръча използване на подхода на проектната компания. Подобен подход преследва две базисни цели: (1) изграждане на ФтЕЦ с оптимална инсталирана мощност и производствени параметри; (2) постигане на прогнозно ниво на продажби и печалби. Инвестициите във ФтЕЦ логично понасят две групи рискове – систематични и несистематични. От тези рискове, при всички обстоятелства следва да се обърне внимание на динамиката в ценовите равнища на електро¬енергийните пазари, които са ключови за финансово-икономическата възвръщаемост от инвестицията. Тези разчети са особено чувствителни също и на промените в лихвените нива при кредитно финансиране на проектната компания с висок финансов лийвъридж.
-
Десислава В. Петровска
СТРАТЕГИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА
Резюме:
Стратегическото управление на търговските фирми в условията на криза поставя сериозен акцент върху управлението и контрола на риска. В света не съществува бизнес дейност, която не е съпро¬водена с различни видове риск. В една силно конкурентна и турбулентна среда ясното свързване на стратегията на търговската фирма и управле¬нието на риска дава възможност да се идентифицира и управлява рискът от заобикалящата среда и настъпващите движения в нея. Стратегическото управление на риска създава защитна стойност, което гарантира устойчива вътрешна среда. Това е непрекъснат процес, който се вгражда в стратегията.
-
Траян Йосифов
СЪСТОЯНИЕ НА БАНКОВИЯ КРЕДИТЕН ПАЗАР В БЪЛГАРИЯ
Резюме:
Макар не всички местни предприятия да са ориентирани към растеж, на определен етап от тяхното развитие те се нуждаят от капитал, който оказва в значителна степен положително влияние върху тяхната конкурентоспособност и адаптивност към новите пазарни условия. За българските предприятия, на които се налага да функционират в условия на засилена външна и вътрешна конкуренция, наличието на достъпно кредитиране често е условие от ключова важност за тяхното ефективно пазарно развитие. Това се подсилва от факта, че в страната практически липсват достатъчно алтернативни възможности за набавяне на капитал. Настоящото изследване има за цел да представи анализ на кредитния пазар в страната с оглед на ключовото значение на банковия паричен ресурс, който представлява основен фактор за засилване на конкурентоспособния потенциал на българските предприятия.
