ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА НА ТРАНСПОРТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА И НЕЙНОТО ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ УПРАВЛЕНИЕТО НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ

Автори

Ключови думи
дигитализация, човешки ресурси, транспортна инфраструктура

В изследването се проучват ефектите от пандемията, свързана с COVID 19, върху процеса на дигитализация на човешките ресурси при управлението на инфраструктурни обекти в областта на транспортния сектор. Също така се разглежда дилемата между цел №8 на UN SDG за висока заетост на населението и дигитализацията на процесите и управлението на човешките ресурси. Те ще изискват ползване само на висококвалифициран персонал и по-малко човешки фактор. Тези процеси могат да увеличат производителността на труда и икономическия растеж за сметка на негативни ефекти върху съвкупното търсене, социалното неравенство и заетостта.

JEL Класификатор: R49, J24
Кодове на научна квалификация:
Страници: 22
Цена: 2 Точки

Още статии от този брой

  • ЕКЗОГЕННИТЕ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ШОКОВЕ КАТО СЪВРЕМЕННИ ДЕТЕРМИНАНТИ НА БИЗНЕС ЦИКЪЛА

    Изследването се фокусира върху екзогенните макроикономически шокове, проверявайки хипотеза, че те влияят на съвременната динамика на бизнес цикъла по начин, който се простира отвъд COVID-19 пандемията и военния конфликт в Украйна. Анализира се съвременното проявление на три ключови типа екзогенни шокове – здравните шокове, петролните ценови шокове ...

  • ЯПОНСКИЯТ МОДЕЛ НА ПРЕХОД КЪМ КРЪГОВА ИКОНОМИКА

    В настоящата разработка разглеждаме най-съществените моменти за напредъка на Япония по внедряване и налагане принципите на кръговата икономика, както и причините и следствията за възникване и развитие на кръговия ресурсоспестяващ модел в страната. Обозначаваме екологизирането на икономическия им модел на икономика, връзката му с човешкото здраве ...

  • АЛТЕРНАТИВЕН ПОДХОД ЗА ОТЧИТАНЕ ПОДПОМАГАНЕТО ЗА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ В ПРОМИШЛЕНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

    Нарастващите цени на основните производствени ресурси доведоха до общоевропейска политика в подкрепа на икономическите субекти. Установените механизми засягат и консумираната електроенергия от небитовите крайни потребители. Промишленият сектор в България е енергоемък и отчитането на разходите за електроенергия и подпомагането за високите ѝ ...