-
Людмил Найденов, Димитър Ценов
COVID-19 РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ДАНЪЧНИТЕ НЕСЪОТВЕТСТВИЯ
Резюме:
В разработката се изследват въпросите, свързани с влиянието на COVID-19 върху данъчните несъответствия в България. На основата на авторово дефиниране на данъчните несъответствия се очертават техните теоретични, практикоприложни и технически основи и специфични характеристики. Анализира се динамиката на разликата между величината на фактическите и плановите данъчно-осигурителни приходи по консолидираната фискална програма (КФП), като се доказва, че тя зависи пряко от световната пандемична ситуация, провокирана от COVID-19. Аргументира се необходимостта от нов иновативен подход, който да отчита променените реалности и важната роля на включените в състава на КФП параметри за подобряване на общественото благосъстояние и устойчивостта на икономиката. Обект на изследване в настоящата разработка са данъчните несъответствия, а предмет – влиянието на COVID-19 върху разминаването между величината на фактическите и плановите постъпления от преки, косвени данъци, социални и здравни вноски в България. Заключава се, че продължаващата повече от година пандемична ситуация понижава икономическата активност и на тази основа влияе негативно върху данъчните несъответствия в нашата страна.
-
Людмил Найденов
В търсене на междуобщинска данъчна конкуренция –
случаят на България
Резюме:
В разработката се извеждат специфичните особености на междуобщинската данъчна конкуренция, нейните позитиви и рискове. Анализира се данъчната политика на българските местни власти и се дискутират факторите, които ограничават междурегионалната данъчна конкуренция в нашата страна. На базата на конкретни данни относно динамиката на ставките на основни местни налози се доказва липсата на целенасочена политика по привличане и задържане на данъчна база посредством манипулация на данъчните ставки. Заключава се, че в България данъчните размери на местните налози най-често са осреднени между нормативно дефинираните горна и долна граница. Доказва се, че ниската стойност на съотношението приходи и помощи, постъпили в бюджетите на общините/БВП, не стимулира предприемачите, водени от различията в абсолютната сума на местните данъци, да инвестират в конкретна юрисдикция.
-
Зорница Петкова
Съвместните дейности на институциите – фактори за повишаване събираемостта на приходите
Резюме:
Основните източници на приходи в държавния бюджет са данъците, събирани от органите на НАП и на Агенция „Митници” (АМ). Те съставляват приблизително 90 % от приходната част на бюджета на страната. За намаляване на загубите, които се нанасят върху бюджета на страната от неплащане на митни сборове при контрабанден внос на стоки, важна роля имат действията на специализираните структури на МВР (ГДБОП, Икономическа полиция). Тази роля е с особена важност при контрола върху акцизните стоки, тъй като там размерите на митническите вземания са по-големи. Следователно един от факторите за подобряване реализацията на фискалната функция на митническата администрация, както и за предотвратяване и разкриване на митнически и акцизни нарушения, е осъществяването на съвместни дейности с органите на Национална агенция за приходите и на Министерство на вътрешните работи.
Целта на настоящата статия е да се оцени състоянието на формите на съвместни дейности между митниците, НАП и МВР, за да се докаже тяхната ефективност по отношение на осъществявания от митниците контрол.
-
Марияна Павлова
ФИСКАЛНАТА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ
В РБЪЛГАРИЯ – ФИНАНСОВИ ЕФЕКТИ И РЕГИОНАЛНИ АСПЕКТИ
Резюме:
Фискалната децентрализация, имаща за цел разширяването на местната автономност в посока трансфериране на права, задължения и отговорности от централно на общинско ниво в РБългария, преследва ефективност в използването на публичните ресурси и обезпечаване на качествени обществени услуги при оптимална цена. Продължаващите вече две десетилетия промени в местното самоуправление поставят въпроса относно постигнатите резултати в тази насока. Във връзка с това настоящата разработка е насочена към изследване степента на децентрализация на публичния сектор в РБългария и оценка на финансовата самостоятелност, инвестиционната активност и ефективността в селектирани български общини.
-
Марияна Павлова
ФИСКАЛНАТА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ В ЕВРОПА: ЕФЕКТИ ВЪРХУ ДАНЪЧНАТА АВТОНОМНОСТ НА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ
Резюме:
С възприемането на Европейската харта за местно самоуправление от почти всички европейски държави се цели вертикалното трансфериране на права и задължения от централно на местно ниво и разширяване приходните и разходните отговорности на общините. На практика обаче в нашата страна разрастващите се разходни отговорности на общините в комбинация с ограничените възможности за собствено финансиране поставят въпроса за тяхната зависимост от централната власт. Във връзка с това настоящата разработка е насочена към измерва¬нето и оценката на степента на данъчна автономност на местната власт в България и позиционирането й спрямо избрани европейски страни чрез използването на система от показатели, в резултат на което се дава оценка на един от ефектите от фискалната децентрализация – данъчната автономност на местното самоуправление.
