-
Венелин Бошнаков, Мария Казакова
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ДИГИТАЛНИ УСЛУГИ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ: ОСНОВНИ ПРЕДПОСТАВКИ, ТЕНДЕНЦИИ И РЕГИОНАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ
Резюме:
Дигитализацията на административните процеси и предоставянето на електронни услуги в България предизвика безспорно повишаване на административния капацитет не само на централни, но и на местните органи на властта. Същевременно различията в нивата на дигитални знания, умения и компетенции между българските региони предизвика определен дисбаланс в предлагането на дигитални услуги. Статията има за цел да представи някои основни тенденции в динамиката на избрани индикатори, отразяващи развитието на дигитализацията в публичния сектор. Специфичен фокус е поставен върху регионалните измерения на тези процеси, доколкото местните власти са изправени пред много по-високи предизвикателства в тази насока в сравнение с централните държавни органи.
-
Мартин Харизанов
ПЕРСПЕКТИВЕН ПРОСТРАНСТВЕН МОДЕЛ ЗА УСТОЙЧИВО ПРЕРАЙОНИРАНЕ И ОСИГУРЯВАНЕ НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ
Резюме:
Предвид процеса на обезлюдяване на Северозападния район за планиране и последващото влошаване на социално-икономическите индикатори в района е необходимо предприемането на действия по прерайониране на регионите от NUTS 2. Необходимостта от обособяването на ново райониране се обуславя от високата степен на изоставане на района в ключови социално-икономически фактори като: транспортна инфраструктура, демографски характеристики, БВП на човек от населението, средна брутна работна заплата и др. Предложеният вариант за райониране на България запазва в дългосрочен аспект нормативно заложения брой живущи в районите от ниво 2 и позволява обособяването на пет регионални центъра. По този начин, в случай на липса на форсмажорни обстоятелства в социално-икономически аспект в страната, би могло да се постигне икономическа интеграция между районите и развитие на регионалната политика за целите на прилагането на финансовото осигуряване развитието на изоставащите райони, към които в настоящия момент попада Северозападният район за планиране.
-
Стоян Проданов, Димитрина Любенова Проданова
ПОКРИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ С МЕСТНИ ИНИЦИАТИВНИ ГРУПИ – ТЕРИТОРИАЛЕН АНАЛИЗ
Резюме:
Настоящото изследване е фокусирано върху новаторския подход ЛИДЕР в рамките на Общата селскостопанска политика на ЕС, използван широко за децентрализирано и същевременно интегрирано развитие на селските райони в отделните страни – членки. В теоретичен план подходът ЛИДЕР е част от ендогенната теория за икономическото развитие и има важна роля за постигането на социалните, икономическите, а вече и климатичните цели като специфичен европейски модел за стимулиране на включването на общностите в местното развитие. В териториален план подходът ЛИДЕР се прилага на ниво община или обединение на съседни общини и/или съседни населени места–част от община/и, с население между 10 000 и 150 000 жители от местни инициативни групи (МИГ). В Програмата за развитие на селските райони в Република България 2014–2020 г. се приема националната дефиниция, според която селските райони се определят на ниво община (LAU 1) и включват територията на 231 общини, в които най-голямото населено място има население до 30 000 души. Анализът на териториалното покритие с МИГ на селските райони показва негативния ефект от допускането на типично градски общини в обхвата на териториите, които получават финансиране чрез мрежата ЛИДЕР. За да се отстранят тези изкривявания при определянето на политики за развитие на селските райони, се предлагат и се апробират варианти за промяна на спорната, твърде обтекаема и некореспондираща с научното разбиране дефиниция на селски район.
-
Силвия Тодорова Петкова
ПРОБЛЕМИ ПРЕД СБЛИЖАВАНЕТО НА ПЛАНОВИТЕ РАЙОНИ В БЪЛГАРИЯ
Резюме:
В настоящата статия е направен анализ на постиженията и проблемите, пред които са изправени шестте планови района у нас, свързани с целите им за намаляване на регионалните различия. Това е постигнато посредством анализ на ключови индикатори, които служат за измерване на кохезията във всеки един от трите й аспекта . По този начин ще бъде установено дали проведената у нас Кохезионна политика на ЕС през първата за страната ни (МФР) 2007–2013 г. и през втората (МФР) 2014–2020г. оказват ефект и в какъв е този ефект – на намаляване или на задълбочаване на регионалните различия. За целите на изследването, като инструменти за количествен анализ на данните, са използвани средното абсолютно отклонение (MAD) и коефициентът на вариация (CV). Резултатите от проведеното изследване потвърждават тезата на учени и автори, работещи в областта, че съществен напредък по намаляването на различията между регионите у нас няма.
