-
Николай Нинов
Дългосрочната грижа – новият социален риск в Европа
Резюме:
Застаряването на населението, промяната на семейния модел, увеличаването на броя на жените - участници в пазара на труда – и променящите се ценности и нагласи към неформалното предоставяне на грижи са новите променливи, които се превръщат във все по-голямо предизвикателство пред адекватността на европейските социални системи. Доскоро въпросът чия е отговорността за грижата за зависимите възрастни хора, имаше еднозначен отговор - семейството, поради което този проблем не попадаше във фокуса на вниманието на политиците и държавата. Настоящата ситуация е коренно променена и поради тенден-циите към увеличаване броя на лицата, нуждаещи се от грижи, намаляване броя на наличните болногледачи и постоянно увеличаващите се публични и частни разходи за социални услуги, проблемът вече се пре-върна от частен в обществен за всички държави-членки на Европейския съюз. Именно във връзка с това, на дългосрочните грижи за възрастни хора бе поставен „етикетът” – „нов социален риск”.
-
Юлия Неделчева
ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ И ХАРАКТЕРИСТИКИ
НА НЕРАВЕНСТВОТО
Резюме:
Статията има за цел да представи съвременното развитие на обществото и свързаното с него икономическо неравенство. Акцентът е поставен върху неравенството по възраст поради неговите икономически аспекти и характеристики. Насочеността на статията е към новата реалност, в която икономическите показатели се понижават и оказват негативно влияние върху друга съвременна тенденция – увеличаване на броя пенсионирани лица.
Резултатите от статията очертават тенденция, сходна за повечето държави от ЕС – застаряване на населението и неравенство за пенсионираните лица. За разлика от останалите държави в България има допълнителни фактори, които влияят върху изследваното неравенство – преходният характер на икономиката и поредица от социални реформи, вкл. евроинтеграционни процеси.
-
Таня Горчева
Реформирането на общата селскостопанска политика и ползите за България
Резюме:
В настоящата статия се засягат проблеми, свързани с еволюцията и процесите на реформиране на общата селскостопанска политика – ОСП (Common Agricultural Policy, CAP) на ЕС. Провежда се ретроспективен анализ с цел очертаването на положителните и отрицателните страни във въздействието на ОСП върху развитието на селското стопанство в Европа като цяло и в частност на сектора у нас. Това позволява да се изведат ползите, които нашата страна може да извлече от прилагането, вземайки под внимание промените в правилата и във въздействието на инструментите на посочената политика. Прави се преглед на постигнатото през програмния период 2007 – 20013 г. в резултат на прилагането на ОСП у нас. Извеждат се очакванията за българското селско стопанство за новия програмен период в резултат от промените в политиката, внесени от ЕК.
