-
Георги Абуселидзе
АНАЛИЗ НА ФОРМИРАНЕТО И ПРИЛАГАНЕТО НА БЮДЖЕТНИ ПОЛИТИКИ, ОСИГУРЯВАЩИ СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ЕДИНИЦИ
Резюме:
Основната функция на държавата в наши дни е да поддържа баланса на макроикономическите показатели в цялата страна и да предотвратява настъпването на финансово-икономически кризи в регионите, които имат приоритетна роля за формирането на новата икономическа система в Грузия.
Обект на изследването е формирането и използването на бюджетната политика на Грузия.
Един от най-наболелите проблеми е социално-икономическото развитие на териториално-административните единици.
В резултат на изследването се доказва, че настоящият процес на радикална трансформация на икономическата и политическата система, целящ създаване на нова икономическа система и гарантиране на нейната ефективност, изисква мобилизация на огромни финансови ресурси, което е невъзможно без правилно функциониращ финансов механизъм. Това от своя страна изисква прилагане на адекватна финансова и иконо-мическа политика. Правителството носи отговорност за осигуряване на финансово-икономическата независимост на отделите териториално-административни единици.
В заключение се дават предложения за различни форми на финансови механизми и лостове, които правителството може да използва за осигуряване и поддържане на териториален интегритет.
-
Мариам Восканян, Хрипсиме Габриелян
ИЗМЕРВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА ВЪРХУ ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ
НА АРМЕНИЯ
Резюме:
новната цел на макроикономическото регулиране е постигането на устойчив икономически растеж и развитие в дългосрочен план. В същото време, при развиващите се икономики съществува опасността институциите да не успеят да осигурят устойчив икономически растеж в дългосрочен план и това да доведе до неефективност на основните механизми за макроикономическо регулиране и особено на тези, които имат дългосрочно и нееднозначно въздействие върху икономиката. Целта на изследването е да се оцени въздействието на фискалната поли-тика върху икономическия растеж, както и да се намерят фундаментални допирни точки за увеличаване на въздействието на основните инструменти върху икономическата активност чрез подобряване на трансмисионните механизми.
Методологията на изследването се основава на преглед на съществуващите в научната литература теоретични и практически модели на въздействието на фискалната нормативна уредба върху икономическия растеж и последващо апробиране на най-оптималните от тях по примера на арменската икономика. Резултатите от проучването водят до заключението, че в настоящия си формат фискалната политика на Армения няма правилното положително въздействие върху темпа на икономически растеж и следователно изисква фундаментално преразглеждане и разра-ботване на подходяща стратегия, насочена към осигуряване на устойчив икономически растеж в дългосрочен план.
-
Димчо Ивелинов Шопов
ИЗСЛЕДВАНЕ И ПРОГНОЗИРАНЕ НА ДЪЛГОВАТА ТЕЖЕСТ
НА СТРАНИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ: ЗАДАВА ЛИ СЕ НОВА ДЪЛГОВА КРИЗА В ЕВРОПА?
Резюме:
Разразилата се в рамките на Европа дългова криза поставя на преден план слабите места и нестабилността на финансовите системи на страните – членки, както и неспособността на националните икономики да поддържат нормални нива на задлъжнялост. В резултат на влошаването на икономическата среда се налага промяна във фискалната политика на общоевропейско ниво. На база на тези промени се създават нови инструменти за финансово подпомагане, целящи набирането на необходимите средства за провеждането на икономически реформи в страните от Европа. Целта на настоящото изследване е да се анализира състоянието на държавния дълг на страните от Европейския съюз и да се прогнозира бъдещото развитие на дълговата тежест посредством употребата на специализиран иконометричен софтуер. На базата на тези прогнози може да се направи опит за идентифициране на евентуални бъдещи икономически трусове в Европа.
-
Росица Атанасова Проданова, Димитър Костов
ИКОНОМИЧЕСКИ ПОЛИТИКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – КООРДИНИРАНОСТ ИЛИ НЕСЪГЛАСУВАНОСТ?
Резюме:
Поредицата от мащабни кризи от различно естество с глобален и регионален характер през последните десетилетия, както и променливият успех на различните антикризисни отговори на Евро-пейския съюз, правят актуален проблема за изследване на съгласуваността между икономическите политики на Съюза. В настоящото изследване се тества координацията между парична и фискална политика на ЕС, като се разкрива, че тя е слаба, на което могат да се отдадат някои проблеми в справянето с кризите. Причини за слабата координация могат да се търсят както в институционалната конструкция на европейските финансови институции, така и в някои негъвкави стратегии на съюза (нежелание да се води обща фискална политика, консервативност по отношение на бюджетните разходи).
-
Пресияна Ненкова, Ангел Ангелов
ОЦЕНКА НА ФИСКАЛНАТА ПОЗИЦИЯ НА СТРАНИТЕ ОТ БАЛКАНСКИЯ РЕГИОН
Резюме:
Настоящото изследване се фокусира върху оценката на основни бюджетни и социално-икономически индикатори, чрез които в най-пълна степен да се представят резултатите от избрания модел на управление на публичните финанси в рамките на Балканския регион. Посредством тези индикатори изследването дава възможност да се определи фискалната позиция във всяка една балканска страна преди, по време и след глобалната икономическа криза. Резултатите от проведения анализ показват значителна степен на сходство в предприетите дискреционни мерки, но същевременно и някои по-отчетливи отклонения спрямо общото развитие на Балканите.
-
Вениамин Тодоров
СТАБИЛИЗАЦИОННА РОЛЯ НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА ПО ВРЕМЕ НА COVID-19 КРИЗАТА
Резюме:
Изследването се фокусира върху стабилизационната макроикономическа политика, анализирайки ролята й по време на икономическа криза, предизвикана от COVID-19 пандемията. Внимание се обръща както на паричната, така и на фискалната политика. Използват се данни за макроикономическата активност, инфлацията, строгостта на ограничителните мерки, равнището на несигурността, степента на финансов стрес за финансовата система и др. Проверяват се две хипотези, формулирани по следния начин. Първата заявява, че с оглед на особеностите на COVID-19 екзогенния шок беше налице необходимост от бърза и решителна реакция чрез стабилизационната макроикономическа политика. Втората хипотеза твърди, че експанзионистичната макроикономическа политика е изиграла ключова роля за излизането от COVID-19 рецесията и преминаването към процес на възстановяване на икономиките. И двете хипотези се потвърждават.
-
Анна Иванова
ФИСКАЛНА КОНСОЛИДАЦИЯ: ЕВРОПЕЙСКИЯТ ОПИТ
И НЕОБХОДИМОСТТА
ОТ ПРИЛАГАНЕТО Й В УКРАЙНА
Резюме:
В статията е представена необходимостта от прилагането на фискална консолидация за държави с високо ниво на държавен заем. Установено е, че нивото на държавния дълг на водещите държави в света надвишава многократно неговата допустима норма, която е 60 % от БВП.
Установено е, че фискалната консолидация представлява поли-тика на държавата, която е насочена към балансиране на публичните финанси за сметка намаляване дефицита на бюджета и натрупания дълг. Разгледани са теоретични модели на влиянието на фискалната консолидация върху общото търсене и общото предлагане. Очертани са основните опасности за реализиране политиката на фискална консолидация във високоразвитите и развиващите се страни. Отбелязана е необходимостта от прилагане на фискална консолидация в Украйна, защото нивото на държавния дълг за 2015 година съставлява 79,4% от БВП, което значително превишава границите на допустимото ниво. Определени са основните проблеми за функциониране на публичните финанси в Украйна. Предложени са пътища за стабилизиране на публичните финанси в Украйна.
