-
Венелин Терзиев
COVID-19 И НАЦИОНАЛНИЯТ ПЛАН ЗА ЗАЕТОСТТА В БЪЛГАРИЯ – АНАЛИЗ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРОМЕНИ
Резюме:
Настоящата публикация е втора част от по-мащабно изследване с което се анализират и изследват процесите на българския пазар, които протичат в създалата се извънредна ситуация вследствие на пандемичната обстановка, създадена от COVID-19. Фокусът е върху състоянието на пазара на труда преди пандемичната криза и послед-ващите промени на действащия национален план за заетост спрямо предизвикателствата на ситуацията, породена от COVID-19. Предлагат се мерки и се обосновават действия по преструктуриране на финансовия ресурс за адаптиране на плана спрямо новото предизвикателство към пазара на труда в България.
-
Х. Благойчева
Адаптиране на обезщетенията за безработица към икономическия цикъл
Резюме:
Безработицата, като социално-икономическо явление, е обективно присъща за всяка пазарна икономика. Обезщетенията, които се изплащат на безработните лица, осигуряват доходи за индивидите, останали без работа и възможност за колективно понасяне на тежестта на риска. Щедростта им може да повлияе върху стимулите за търсене и започване на работа, както и върху продължителността на безработицата. Затова те могат да играят роля на вграден икономически стабилизатор, съобразен със съответния икономически ци¬къл. В статията се търсят моментите „за” или „против” и изследва доколко успешно обезщетенията за безработица в Европа и България изпълняват ролята на вградени автоматични стабилизатори.
-
Пламен Димитров
Моделиране на принудителната заетост на непълно работно време и срочен трудов договор на младите и възрастните лица в България
Резюме:
При условията на задълбочаващата се гъвкавост на трудовия пазар протича тенденция на развитие на нестандартните форми на временна заетост с цел реализиране на трудови доходи от лица, които поради различни причини предпочитат срочни трудови договори и работа на непълно работно време. За целта в някои държави – членки на ЕС се прилагат политики и мерки за улесняване на достъпа до гъвкавата заетост на всички нива в организациите, включително и достъпа до про-фесионално обучение с цел увеличаване на възможностите за кариерно израстване и професионална мобилност. Още повече, че решенията за това по отношение на определени категории лица не са доброволни, а са продиктувани от ограничения, свързани със семейни задължения, въз-раст и увреждания, обучение, смяна на местоживеене, циклични кризисни ситуации в икономиката и др. В настоящата статия се предлага методология за изследване на доброволния/принудителния характер на две от основните форми на гъвкавата заетост – непълното работно време и срочните трудови договори, в контекста на интересите на наетите лица, работодателите и пазара на труда. Фокусът на моделите целенасо-чено е отправен към най-рисковите общности на националния трудов пазар – младежите във възрастовата група от 15 г. до 29 г. и възрастните лица от 55 г. до 64 г.
-
Силвия Тонева, Кристина Стефанова
НАСЪРЧАВАНЕ НА УЧАСТИЕТО НА МСП В ДУАЛНО ОБУЧЕНИЕ В КОНТЕКСТА НА РЕГИОНАЛНИТЕ РАЗЛИЧИЯ В БЪЛГАРИЯ
Резюме:
Целта на статията е да отправи препоръки за развитието на системата за дуално образование в България от гледна точка на увеличаване участието на МСП и отчитайки регионалните специфики на образователната структура на населението и младежката безработица. Финансови стимули, мащабна информационна кампания и видимост на участващите фирми са едни от важните фактори за стимулиране на МСП да се включват като партньори в дуалната система. За осигуряване на по-широко участие на бизнеса е важно, финансовите стимули постепенно да се разширяват (чрез временна подкрепа, чрез безвъзмездни средства, данъчни облекчения и др.). Съществуващите различия между регионите в България предполагат, че по-съществено стимулиране на МСП за включване като партньори в дуално обучение може да се осъществи чрез прилагане на регионален критерий. При планиране на мерките за развитие на системата на дуално образование в България е добре да се положат усилия за обхващане на повече лица, при които има риск от отпадане от образователната система, и лица, които няма да се обучават във висша образователна степен.
-
Венелин Терзиев
НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА ЗАЕТОСТТА В БЪЛГАРИЯ – ПОЛИТИКИ, ПРИОРИТЕТИ И НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРОМЕНИ ВСЛЕДСТВИЕ НА COVID-19
Резюме:
Настоящата публикация е развита в две взаимосвързани части и има за основен фокус анализ и изследване на процесите на българския пазар, които протичат в създалата се извънредна ситуация вследствие на пандемичната обстановка, от COVID-19. В настоящата първа част се прави опит за системен анализ на действащия национален план за заетост, неговите приоритети и необходимост от промяна в условията на критична ситуация.
-
Корнелия Филипова
Обезщетенията за безработица в България и техният потенциал за превенция на бедността
Резюме:
Превенцията с бедността и социалното изключване е процес, който e пряко свързан с публичните стимули към уязвимите групи лица за постигане на достоен и независим живот. Наличието на трудов доход е една от основните предпоставки за преодоляване на този проблем. Въпреки това голяма част от работоспособните граждани са иконо-мически неактивни и дори не търсят форми на заетост. Обективни фактори за това са ниското образование, липсата на трудови навици и огра-ниченото търсене на квалифициран труд. Ефект върху желанието и възможностите за заетост имат и характеристиките на данъчноосигурителната и социалната система, както и държавната политика по отношение на доходите и пазара на труда върху уязвимите групи лица.
-
Елка Н. Сярова
ПРОМЕНИ И ТЕНДЕНЦИИ В ЗАЕТОСТТА НА ХОРАТА С ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ И ЕС
Резюме:
Настоящото изследване е съсредоточено върху настъпващите промени и новите предизвикателства пред труда в процеса на преход към нов тип икономика. То е структурирано в две части. В първата част са систематизирани основни промени в характеристиките и изискванията към труда в контекста на формирането на нова и прехода от нея към дигитална икономика. Във втората част са подложени на емпиричен анализ и са изведени особеностите в динамиката на пока¬зателите за заетостта на хората с висше образование в България и ЕС като цяло като релевантни на последните промени и разширяващото се прилагане на по-сложен умствен труд. Чрез методи за прогнозиране са разкрити краткосрочни тенденции в изменението на относителния дял на заетите с висше образование, в България и ЕС. В изследването са приложени методите на анализа и синтеза, средствата и методите на емпиричния дескриптивен, както и на иконометричния анализ.
