Моделиране на принудителната заетост на непълно работно време и срочен трудов договор на младите и възрастните лица в България
Автори
Ключови думи
непълно работно време, срочен трудов договор, регресионни модели, гъвкава заетост
При условията на задълбочаващата се гъвкавост на трудовия пазар протича тенденция на развитие на нестандартните форми на временна заетост с цел реализиране на трудови доходи от лица, които поради различни причини предпочитат срочни трудови договори и работа на непълно работно време. За целта в някои държави – членки на ЕС се прилагат политики и мерки за улесняване на достъпа до гъвкавата заетост на всички нива в организациите, включително и достъпа до про-фесионално обучение с цел увеличаване на възможностите за кариерно израстване и професионална мобилност. Още повече, че решенията за това по отношение на определени категории лица не са доброволни, а са продиктувани от ограничения, свързани със семейни задължения, въз-раст и увреждания, обучение, смяна на местоживеене, циклични кризисни ситуации в икономиката и др. В настоящата статия се предлага методология за изследване на доброволния/принудителния характер на две от основните форми на гъвкавата заетост – непълното работно време и срочните трудови договори, в контекста на интересите на наетите лица, работодателите и пазара на труда. Фокусът на моделите целенасо-чено е отправен към най-рисковите общности на националния трудов пазар – младежите във възрастовата група от 15 г. до 29 г. и възрастните лица от 55 г. до 64 г.
JEL Класификатор: М51Кодове на научна квалификация: -
Страници: 14
Цена: 2 Точки
