-
Любомир Любенов, Анелия Любенова
БЪЛГАРСКИТЕ ФИНАНСОВИ АГРОПАЗАРИ – ВЕЛИЧИНА, СТРУКТУРА И ТЕНДЕНЦИИ НА РАЗВИТИЕ
Резюме:
Целта е установяване на размерите, структурата и тен¬денциите на финансиране на българския агробизнес. Подобряването на ликвидността и обращаемостта на краткотрайните активи на стопанствата е водеща и първостепенна цел, защото тя подобрява и рентабилността. Това налага диверсифициране на източниците и инструментите за оборотно финансиране – кредит, лизинг, факторинг, форфейтинг и др. На микро- и макрониво трябва да се подобри информационното осигуряване за цели¬те на финансовото управление, за по-добър достъп до публични и фирмени финансови агропазари на краткосрочни и дългосрочни средства. Публичните финансови агропазари в България нарастват устойчиво от над 1 млрд. лв./год. през първия референтен период на общата аграрна политика на ЕС 2007–2013 год. до 4 млрд. лв./год. в края на периода 2014–2020 год. Те имат роля и за генериране на реципрочно фирмено финансиране от над 3 млрд. лв./год. или общо над 7 млрд. лв./год. В структурно отношение краткосрочното финансиране заема над 2/3 до 3/4 от общото.
-
Любомир Любенов
БЮДЖЕТ ЗА МАРКЕТИНГ СТИМУЛИРАНЕ НАРЕГИОНАЛНИ ПЧЕЛНИ ПРОДУКТИ НА БАЗА ЦЕННОСТ
Резюме:
Целта на изследването е формиране на бюджет за маркетинг стимулиране на пчелни продукти от област Русе на база ценност. Регионалните пчеларски стопанства трябва да се интегрират помежду си, за да формират солидна организация за създаване на продукти с висока добавена стойност, респективно и формиране на солиден бюджет за най-ефективните комуникационни инструменти. Бюджетът за маркетинг стимулиране на база ценност трябва да се третира като инвестиции за ценностни комуникации относно представяне на търсената, обещаната и желаната ценност на потребителите. Когато връзките с обществеността (PR) на база ценност не са осъществени добре, не само ще е необходим по-голям бюджет за останалите инструменти на комуникационния микс (реклама, лични продажби, насърчаване на продажбите и др.), но и ефективността им ще е по-ниска. Директният маркетинг (DM) има възможността да създава допълнителна стойност, да я предлага и да я комуникира с клиентите на база ценност в унисон с маркетинг инструментариума. Организацията на пчеларските стопанства трябва да фор¬мира виртуална общност, която с течение на времето ще натрупа информация за нуждите на потребителите, превръщайки се в общност със стойност. Тя ще насочи организацията не само към ценностна комуникация чрез PR и DM, но и към усъвършенстване на продуктите, пласмента, цените и като цяло подобряване на обслужването и удовлетвореността на клиентите.
-
Любомир Любенов
МАРКЕТИНГ СТРАТЕГИЯ НА ОБЩЕСТВЕНА БИБЛИОТЕКА
Резюме:
Целта е разработване на маркететинг стратегия на Регионална библиотека ''Любен Каравелов'' – Русе. Средствата за адекватно развитие и оцеляване на изследваната библиотека като цяло не достигат. Държавните и общинските институции и структури, като ключови финансови и др. партньори, нямат устойчиви политики и дългосрочна визия за развитие на библиотеката, което налага диверсифициране на източниците ѝ на финансиране чрез маркетинг стратегия. Съобразно това са сегментирани пазарите, детерминирани са настоящите и перспективните ѝ целеви пазари, изведени са подходи за позициониране на Регионална библиотека ''Любен Каравелов'' – Русе. Разработени са маркетинг инструменти ''8Р'' (Pro¬duct, Place, Promotion, Price, Processes, Physical Environment and Evidence, People, Productivity and Quality) и „4С“ (Customer, Convenience, Communication, Cost), осигуряващи по-добро позициониране на библиотеката и реализиране на стратегията.
-
Любомир Любенов, Анелия Любенова, Ивайло Христаков
ФИНАНСИРАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПЧЕЛАРСТВО
Резюме:
Целта на изследването e установяване размерите на финансиране в българското пчеларство и техните тенденции. Реализирането на целта е осъществено чрез анализ на тенденциите и основните източници на финансови средства. Анализирано е финансовото подпомагане с европейски и държавни средства (Национална програма по пчеларство, схема de minimis, Програма за развитие на селските райони) за над 18 млн. лв. год., а от търговски банки и собствени източници за над 3 млн. лв. год. Съвместно те формират финансови пазари за над 21 млн. лв. год. в българското пчеларство. Предназначените за българското пчеларство европейски и държавни финансови средства от членството на страната в ЕС нарастват абсолютно, но намаляват относително спрямо общите средства. Българското пчеларство е получило достъп до допълнителни финансови средства, но не и пропорционално финансиране спрямо други сектори. Необходимо е допълнително финансово подпомагане на кошер за екосистемната услуга опрашване с цел осигуряване на биоразнообразие и продоволствена сигурност в ЕС. Финансирането на българското пчеларство ще продължи да нараства устойчиво.
