-
Методи Кънев
ЗА ОБЩЕСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ, ТЕОРИЯТА И ОБУЧЕНИЕТО ПО ИКОНОМИКА
Резюме:
Статията е опит да се защити тезата, опряна на максимата на Сенека, че настоящето трябва да изправя миналото и да предвижда бъдещето. Използва се по-широка социаликономическа парадигма. На тази основа се анализират същността на обществената и вчастност на икономическата реалност; надскочената от времето доминация на икономическите съображения и нуждата от по-разгърнато обучение по икономика. Накрая е изведено решението на проблема чрез надграждане на традиционните икономически научно-учебни дисциплини с интердисциплинарни знания.
-
Любен Кирев
Знанието като икономически ресурс и благо
Резюме:
Превръщането на знанието в основен фактор на производството и основен негов продукт в основаната на знанието икономика, поражда потребност от изясняване неговата същност като икономическа категория. В статията се разглежда амбивалентният характер на съществуване на знанието като публично и частно благо; възможностите за трансфор-мирането му от частно в публично благо чрез „преливане”; плюсовете и минусите на възможните пътища за развитие на изследователската и развойната дейност. Специално място е отредено на особеностите на знанието като икономическа категория: специфичен начин на отчуждаване, запазване на полезността и самонарастване в процеса на потребление, промени в характера и механизма на натрупване и на отношенията на собственост в обществото на знанието, неотделимост от притежателя като персонализирано благо.
В съдържателно отношение статията допълва и доразвива изложените от автора идеи, разкрити в пленарния доклад на тема „Знанието като икономическа категория“ по повод седемдесет и пет годишнината на СА „Д .А. Ценов” - Свищов.
-
Елка Н. Сярова
ПРОМЕНИ И ТЕНДЕНЦИИ В ЗАЕТОСТТА НА ХОРАТА С ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ И ЕС
Резюме:
Настоящото изследване е съсредоточено върху настъпващите промени и новите предизвикателства пред труда в процеса на преход към нов тип икономика. То е структурирано в две части. В първата част са систематизирани основни промени в характеристиките и изискванията към труда в контекста на формирането на нова и прехода от нея към дигитална икономика. Във втората част са подложени на емпиричен анализ и са изведени особеностите в динамиката на пока¬зателите за заетостта на хората с висше образование в България и ЕС като цяло като релевантни на последните промени и разширяващото се прилагане на по-сложен умствен труд. Чрез методи за прогнозиране са разкрити краткосрочни тенденции в изменението на относителния дял на заетите с висше образование, в България и ЕС. В изследването са приложени методите на анализа и синтеза, средствата и методите на емпиричния дескриптивен, както и на иконометричния анализ.
