-
Георги Абуселидзе
АНАЛИЗ НА ФОРМИРАНЕТО И ПРИЛАГАНЕТО НА БЮДЖЕТНИ ПОЛИТИКИ, ОСИГУРЯВАЩИ СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ЕДИНИЦИ
Резюме:
Основната функция на държавата в наши дни е да поддържа баланса на макроикономическите показатели в цялата страна и да предотвратява настъпването на финансово-икономически кризи в регионите, които имат приоритетна роля за формирането на новата икономическа система в Грузия.
Обект на изследването е формирането и използването на бюджетната политика на Грузия.
Един от най-наболелите проблеми е социално-икономическото развитие на териториално-административните единици.
В резултат на изследването се доказва, че настоящият процес на радикална трансформация на икономическата и политическата система, целящ създаване на нова икономическа система и гарантиране на нейната ефективност, изисква мобилизация на огромни финансови ресурси, което е невъзможно без правилно функциониращ финансов механизъм. Това от своя страна изисква прилагане на адекватна финансова и иконо-мическа политика. Правителството носи отговорност за осигуряване на финансово-икономическата независимост на отделите териториално-административни единици.
В заключение се дават предложения за различни форми на финансови механизми и лостове, които правителството може да използва за осигуряване и поддържане на териториален интегритет.
-
Корделия Омодеро
ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ И КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И ДАНЪЧНИТЕ ПРИХОДИ В СЛАБО РАЗВИТА ИКОНОМИКА
Резюме:
През годините информационните и комуникационните технологии си проправят път в развитите страни, а чрез трансфер на технологии бързо се разширяват и в по-слабо развитите. Тези технологични постижения осигуряват различни икономически ползи за развиващите се страни като Нигерия. Освен че развиват пазарите, нововъведенията в областта на информационните и комуникационните технологии повишава приходите в държавния бюджет посредством въведения специфичен данък върху приходите на търговските предприятия с технологични дейности. Основната цел на изследването е да се проучи влиянието на на-ционалното данъчно облагане на развитието на информационните комуникационни технологии върху общите данъчни приходи в Нигерия. Проучването обхваща периода от 2010 г. до 2019 г., като се използват статистически данни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Федералната данъчна служба (ФДС) на Нигерия. Зависимата променлива е общият данъчен приход, а независимите променливи са националният данък за развитие на информационните технологии (НДРИТ) и отвореността на търговията. Резултатите от регресионния анализ показват, че НДРИТ има значително положително влияние върху общия данъчен приход при ниво на значимост от 1%, докато отвореността на търговията допринася за данъчните приходи при ниво на значимост от 10%. И двата резултата са значими и валидни. Политическите изводи са, че правителството трябва да подкрепя общия ръст на информационните и комуникационните технологии в страната с цел да поощри създаването на международни бизнес отношения и да увеличи данъчните приходи в страната. Въз основа на резултатите от проучването се препоръчва да се осигури стабилно подаване на електроенергия с цел ефективно прилагане на информационни комуникационни технологии като например интернет свързаност, разработване на уебсайтове и ефективни операции.
-
Величка Николова
ДЪЛГОВА УСТОЙЧИВОСТ В СТРАНИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ: КЛЪСТЕРЕН АНАЛИЗ
Резюме:
С настоящата статия се цели да се направи групировка (клъстеризация) на страните от Европейския съюз съобразно устойчивостта им към държавен дълг. За целта в началото се проследяват теоретични постановки, свързани с концепцията за дълговата устойчивост, а също така се посочват предимства и недостатъци на избрани показатели за оценка на устойчивостта към държавен дълг. В хода на изследването се поставят методологичните основи на анализа и посредством клъстеризацията се оформят четири групи от страни.
-
Величка Николова
ЕФЕКТИ НА ГЛОБАЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА И COVID-19 ПАНДЕМИЯТА ВЪРХУ УПРАВЛЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ В СИЛНО ЗАДЛЪЖНЕЛИ СТРАНИ
Резюме:
В настоящата статия се поставя акцент върху анализирането на държавния дълг в някои силно задлъжнели страни в световен мащаб, сред които се отнасят Венецуела, Судан, Япония и Гърция. Основната цел е да се проследят и съпоставят първоначалните ефекти от световната финансова и икономическа криза (2008) и пандемията ot COVID-19 върху равнищата на държавен дълг в изследваните страни. Поради тази причина в началото се систематизират теоретични концепции, в които се акцентира върху връзката между проявленията на кризи в икономиките и промяната в нивата на правителствения дълг. В хода на изследването се открояват основните двигатели за рязкото нарастване на държавния дълг в анализираните страни, като в допълнение се проследява динамиката на бюджетните приходи, разходи и салдо.
-
Димчо Ивелинов Шопов
ИЗСЛЕДВАНЕ И ПРОГНОЗИРАНЕ НА ДЪЛГОВАТА ТЕЖЕСТ
НА СТРАНИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ: ЗАДАВА ЛИ СЕ НОВА ДЪЛГОВА КРИЗА В ЕВРОПА?
Резюме:
Разразилата се в рамките на Европа дългова криза поставя на преден план слабите места и нестабилността на финансовите системи на страните – членки, както и неспособността на националните икономики да поддържат нормални нива на задлъжнялост. В резултат на влошаването на икономическата среда се налага промяна във фискалната политика на общоевропейско ниво. На база на тези промени се създават нови инструменти за финансово подпомагане, целящи набирането на необходимите средства за провеждането на икономически реформи в страните от Европа. Целта на настоящото изследване е да се анализира състоянието на държавния дълг на страните от Европейския съюз и да се прогнозира бъдещото развитие на дълговата тежест посредством употребата на специализиран иконометричен софтуер. На базата на тези прогнози може да се направи опит за идентифициране на евентуални бъдещи икономически трусове в Европа.
-
Пресияна Ненкова, Ангел Ангелов
ОЦЕНКА НА ФИСКАЛНАТА ПОЗИЦИЯ НА СТРАНИТЕ ОТ БАЛКАНСКИЯ РЕГИОН
Резюме:
Настоящото изследване се фокусира върху оценката на основни бюджетни и социално-икономически индикатори, чрез които в най-пълна степен да се представят резултатите от избрания модел на управление на публичните финанси в рамките на Балканския регион. Посредством тези индикатори изследването дава възможност да се определи фискалната позиция във всяка една балканска страна преди, по време и след глобалната икономическа криза. Резултатите от проведения анализ показват значителна степен на сходство в предприетите дискреционни мерки, но същевременно и някои по-отчетливи отклонения спрямо общото развитие на Балканите.
-
Вениамин Тодоров
СТАБИЛИЗАЦИОННА РОЛЯ НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА ПО ВРЕМЕ НА COVID-19 КРИЗАТА
Резюме:
Изследването се фокусира върху стабилизационната макроикономическа политика, анализирайки ролята й по време на икономическа криза, предизвикана от COVID-19 пандемията. Внимание се обръща както на паричната, така и на фискалната политика. Използват се данни за макроикономическата активност, инфлацията, строгостта на ограничителните мерки, равнището на несигурността, степента на финансов стрес за финансовата система и др. Проверяват се две хипотези, формулирани по следния начин. Първата заявява, че с оглед на особеностите на COVID-19 екзогенния шок беше налице необходимост от бърза и решителна реакция чрез стабилизационната макроикономическа политика. Втората хипотеза твърди, че експанзионистичната макроикономическа политика е изиграла ключова роля за излизането от COVID-19 рецесията и преминаването към процес на възстановяване на икономиките. И двете хипотези се потвърждават.
