-
Георги Абуселидзе
АНАЛИЗ НА ФОРМИРАНЕТО И ПРИЛАГАНЕТО НА БЮДЖЕТНИ ПОЛИТИКИ, ОСИГУРЯВАЩИ СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ЕДИНИЦИ
Резюме:
Основната функция на държавата в наши дни е да поддържа баланса на макроикономическите показатели в цялата страна и да предотвратява настъпването на финансово-икономически кризи в регионите, които имат приоритетна роля за формирането на новата икономическа система в Грузия.
Обект на изследването е формирането и използването на бюджетната политика на Грузия.
Един от най-наболелите проблеми е социално-икономическото развитие на териториално-административните единици.
В резултат на изследването се доказва, че настоящият процес на радикална трансформация на икономическата и политическата система, целящ създаване на нова икономическа система и гарантиране на нейната ефективност, изисква мобилизация на огромни финансови ресурси, което е невъзможно без правилно функциониращ финансов механизъм. Това от своя страна изисква прилагане на адекватна финансова и иконо-мическа политика. Правителството носи отговорност за осигуряване на финансово-икономическата независимост на отделите териториално-административни единици.
В заключение се дават предложения за различни форми на финансови механизми и лостове, които правителството може да използва за осигуряване и поддържане на териториален интегритет.
-
Деница Загорчева, Йорданка Велчева
БЮДЖЕТНАТА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ КАТО ФАКТОР ЗА ЕДНОВРЕМЕННО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНИТЕ
И ИНДУСТРИАЛНИЯ БИЗНЕС
Резюме:
В статията се представят резултатите от изследване ролята на бюджетната децентрализация за развитие на общините и на индустриалния бизнес. Целта е да се посочат взаимната връзка и зависимост между собствените приходи на общините, които характеризират тяхната финансова политика и инвестиционната им политика, от една страна, и степента на развитие на индустрията на територията им. Развитието на индустриалния бизнес се влияе, макар и опосредствано, от инвестиционната политика на общините и от своя страна допринася за увеличение на собствените им приходи.
-
Румяна Лилова, Петко Ангелов
Бюджетно салдо – технически и финансови аспекти
Резюме:
В разработката се изследват въпросите, свързани с начина за определяне и икономическото значение на отделните видове бюджетно салдо по консолидираната фискална програма (КФП) и по държавния бюджет. Уточнява се, че числовият израз на разликата между величината на приходите и разходите зависи от абсолютната сума на лихвените разходи по вътрешните и външните заеми. Анализира се динамиката на разликата между величината на приходите и разходите по КФП и по държавния бюджет. Доказва се, че темповете на изменение на консолидираното касово бюджетно салдо се разминават с темповете на изменение на касовото салдо по държавния бюджет, очертава се връзката на анализираните салда с утвърдените от Маастрих и регламентирани в Закона за публичните финанси референтни стойности. Аргументира се влиянието на темпа на изменение на номиналния размер на приходите и разходите за динамиката на анализираните касови бюджетни салда. Заключава се, че величината и относителният дял на бюджетното салдо спрямо БВП не застрашават финансовата стабилност на публичните финанси.
-
Пресияна Ненкова, Ангел Ангелов
ОЦЕНКА НА ФИСКАЛНАТА ПОЗИЦИЯ НА СТРАНИТЕ ОТ БАЛКАНСКИЯ РЕГИОН
Резюме:
Настоящото изследване се фокусира върху оценката на основни бюджетни и социално-икономически индикатори, чрез които в най-пълна степен да се представят резултатите от избрания модел на управление на публичните финанси в рамките на Балканския регион. Посредством тези индикатори изследването дава възможност да се определи фискалната позиция във всяка една балканска страна преди, по време и след глобалната икономическа криза. Резултатите от проведения анализ показват значителна степен на сходство в предприетите дискреционни мерки, но същевременно и някои по-отчетливи отклонения спрямо общото развитие на Балканите.
-
Теодор Ненов, Ивайло Кънев
ФИСКАЛНИ И РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ ЕФЕКТИ ОТ ПРОМЯНАТА В ОСИГУРИТЕЛНИЯ МОДЕЛ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ
Резюме:
Настоящото изследване анализира фискалните и разпределителните ефекти от поетапното въвеждане на лични осигурителни вноски за държавните служители по Закона за държавния служител (ЗДСл) и за заетите по Закона за съдебната власт (ЗСВ). Основната теза е, че нормативната промяна не трябва да се оценява чрез формалното прех-върляне на част от осигурителната вноска към служителя, а чрез действителната икономическа инцидентност и нетния ефект върху консоли-ди¬рания публичен сектор. При запазване на достигнатия нетен доход чрез увеличение на брутното възнаграждение възниква ефект на брутиране на работните заплати, който ограничава непосредствената фискална иконо¬мия и променя разпределението на потоците между държавния бюджет, държавното обществено осигуряване (ДОО), Националната здравнооси¬гурителна каса (НЗОК), универсалните пенсионни фондове (УПФ) и дома¬кинствата. Анализирани са три сценария: без компенсация; пълна ком¬пенсация на нетния доход и компенсация при ограничен фонд „Персонал“. Показва се, че първият сценарий създава най-ясен директен бюджетен ефект, но чрез намаляване на разполагаемия доход на служителите, докато при пълна компенсация реформата има предимно институционален и разпределителен характер. В средносрочен хоризонт фискалният резултат зависи от правилата за индексация на възнагражденията, числеността на персонала, осигурителния таван и начина, по който техническата компен¬сация се включва в бъдещата база на заплатите.
